Онлайн пазаруването в ЕС и България

Онлайн пазаруването в ЕС расте и едновременно с това регионалните различия остават сериозни. По данни на Евростат делът на хората, които поръчват стоки и услуги онлайн, варира от 22% до 91% в отделните региони на Съюза, като Нидерландия, Дания, Ирландия и Швеция са сред лидерите.
България е в дъното на класацията – едва 57% от интернет потребителите пазаруват онлайн при средно 77% за ЕС. Югоизточният регион, вкл. Бургас, е с най-нисък дял онлайн купувачи в целия ЕС – 21,7% за последните три месеца. Причините са комбинация от по-ниски доходи, ограничени дигитални умения, недоверие към онлайн плащанията, по-слаба логистика извън големите градове и трайна „дигитална пропаст“ между Северозападна и Югоизточна Европа.
В същото време над 92% от българските домакинства вече имат интернет, което показва, че инфраструктурата е налице, потенциалът за растеж на е-търговията е значителен. Това превръща региони като Югоизточна България в поле с големи възможности за онлайн бизнес, локални търговци и дигитални агенции, които да помогнат на местния бизнес да навакса изоставането.

Онлайн пазаруването в ЕС и България: защо Югоизточният регион изостава?

Онлайн търговията отдавна не е „нова тенденция“. Тя е част от ежедневието на милиони европейци. Последните данни на Евростат обаче показват, че картината в Европейския съюз е силно неравномерна: докато в някои региони над 90% от хората пазаруват онлайн, в други делът им остава около или под 25%. В самия край на класацията е Югоизточният район на България – регионът, в който попада и Бургас. (European Commission)

Какво показват данните за ЕС

Според изследването на Евростат „Online shopping from 22% to 91% across EU regions“ за 2024 г. в 23 NUTS 2 региона на ЕС поне 80% от населението на възраст 16–74 години е поръчвало стоки или услуги онлайн през трите месеца преди проучването. Почти половината от тези региони са в Нидерландия – и дванадесетте холандски региона са над този праг. Към тях се добавят всички региони на Дания и Ирландия, три региона в Швеция и столичният регион на Чехия (Прага). (European Commission)

На публикуваната графика с най-високи и най-ниски регионални стойности ясно се откроява регионът Utrecht (Нидерландия) – над 91% от хората там са поръчвали онлайн. Следват Flevoland и други холандски региони, както и ирландският Northern and Western. В другия край на скалата, в долната част на същата графика, се виждат няколко италиански и френски региона, отвъдморските територии на Франция, португалският регион Мадейра и два български региона. (European Commission)

На ниво държави картината също е ясна. В ЕС през 2024 г.:

• 94% от хората на възраст 16–74 години са използвали интернет през последните 12 месеца;
• 77% от интернет потребителите са поръчвали стоки или услуги онлайн през същия период;
• най-висок дял на онлайн купувачи сред интернет потребителите имат Ирландия (96%), Нидерландия (94%) и Дания (91%). 

 

Къде е България спрямо останалите страни

България е в другия край на класацията. Според общоевропейското изследване на Евростат за онлайн пазаруването през 2024 г. нашата страна е с най-ниския дял интернет потребители, които пазаруват онлайн – 57%, при средно 77% за ЕС. След България се нареждат Италия и Румъния с по 60%. 

Същевременно българските домакинства все по-масово имат достъп до интернет. През 2024 г. 92,1% от домакинствата в България имат интернет у дома – 94,7% в градовете и 84,3% в селата. (НСИ - Национален статистически институт)
Това означава, че проблемът не е в отсъствието на технически достъп, а в начина, по който интернет се използва – в конкретния случай за електронна търговия.
 

Регионалната картина в България

Данните на НСИ, съгласувани с Евростат, дават още по-ясен отговор, когато погледнем по региони (NUTS 2). През 2024 г. делът на лицата (16–74 г.), които са купували стоки или услуги онлайн през последните 3 месеца, е:

Общо за България: 33,3%

• Югозападен (София и региона): 44,7%
• Северен централен: 36,8%
• Североизточен: 33,1%
• Южен централен: 26,5%
• Северозападен: 24,9%
• Югоизточен: 21,7%

Именно Югоизточният регион – включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол - е с най-нисък дял онлайн купувачи не само в България, но и в целия ЕС.

Заедно с него под 25% са само още два региона: френският отвъдморски регион Гваделупа и Северозападен регион в България. 

С други думи:
Европейската статистика поставя Югоизточен район буквално на последно място в ЕС по склонност към онлайн пазаруване.
 

Защо Югоизтокът изостава? Възможни обяснения

Статистиката не дава директни „причини“. На база на публични данни и изследвания могат да се очертаят няколко важни фактора.

1. Доходи, заетост и икономическа структура

Югоизточният регион има силно изразена сезонност (туризъм по Черноморието) и значителен дял традиционни отрасли – промишленост, земеделие, логистика. В такива икономики заплатите и заетостта често са по-колебливи, потреблението е по-предпазливо. Данни на Евростат за регионални доходи и риск от бедност показват, че много региони в Източна и Южна Европа – включително в България – остават под средните за ЕС равнища. (European Commission)
По-ниските доходи означават по-ограничени свободни средства и по-консервативно поведение – включително по-бавен преход към онлайн пазаруване и предпочитание към познатия „магазин на ъгъла“.

2. Дигитални умения и доверие

Европейски и национални анализи показват, че България изостава по показатели за дигитални умения и използване на дигитални услуги, макар да има напредък в е-управлението. 

При по-ниско ниво на дигитални компетентности потребителите:

• по-трудно се ориентират в електронни магазини и приложения;
• страхуват се от грешки при плащане;
• се притесняват от злоупотреби с лични данни и измами.

Това недоверие се усеща особено силно в по-малките населени места, каквито в Югоизточния регион не липсват.

3. Град–село и вътрешнорегионални различия

Официалната статистика показва, че делът на хората, които пазаруват онлайн, е значително по-висок в градовете, отколкото в селата. (Източник НСИ)
Югоизточният регион включва едновременно динамичен морски център като Бургас и големи селски и полуселски територии във вътрешността. При подобна структура е възможно:

• в големите градове онлайн пазаруването да е близо до средното за страната;
• но в малките населени места да е много по-рядко.

Средната стойност за региона (21,7%) „прикрива“ този вътрешен контраст.

4. Логистика

Български анализи на електронната търговия подчертават, че един от основните проблеми е логистиката – срокове на доставка, цена, качество на обслужване, особено извън големите градове. (balkanecommerce.com)
Когато доставката до малко населено място е по-бавна, по-скъпа или свързана с неудобства (липса на офис на куриер, ограничено време за получаване), стимулът да се поръчва онлайн е по-слаб.

5. Историческо изоставане и „дигитална пропаст“

Европейски изследвания за „дигиталното разделение“ на регионално ниво показват трайни различия между Северна/Западна и Югоизточна Европа по отношение на интернет употреба и е-комерс, които се възпроизвеждат във времето. (Idus)
Югоизточният регион традиционно е бил по-слаб по показатели за иновации и широколентов достъп. Това историческо изоставане не може да бъде преодоляно само за няколко години.
 

Какво означава това за Бургас и региона

Фактът, че Югоизточният регион на България е последен в ЕС по онлайн пазаруване, не е „присъда“. Той е сигнал за потенциал. Страната вече има:

• • над 92% домакинства с интернет;
• • близо 50% от всички лица, които пазаруват онлайн поне веднъж годишно; (НСИ - Национален статистически институт)
• • бързо растящ сектор на електронна търговия, който вече формира над 2% от БВП, но остава под средните европейски нива. 

За градове като Бургас това отваря няколко важни посоки:
(1) Бизнес възможност - местните компании, които развиват онлайн магазини и дигитални канали за продажба, имат шанс да бъдат сред „първите“ в регион, който тепърва ще настига останалата част от ЕС.
(2) Образование и дигитални умения - училища, университети, библиотеки, общини и неправителствени организации могат да насочат програми към практическа дигитална грамотност – онлайн плащания, сигурност, разпознаване на измами, потребителски права.
(3) Инфраструктура и логистика - всяка инвестиция в по-добри логистични решения (локални центрове, по-гъвкави куриерски услуги, автоматизирани пощенски станции) прави онлайн пазаруването по-смислено и конкурентно.
 

Вместо заключение

Европейските карти и графики не са просто „статистика“ – те показват къде сме и накъде можем да се движим. Днес Югоизточният регион на България е в самия край на ЕС по онлайн пазаруване. Но същите данни ясно показват и друго:

• достъп до интернет вече има;
• потребителите постепенно свикват да пазаруват онлайн;
• компаниите и институциите имат реален интерес да ускорят процеса.

Ако успеем да съчетаем дигитална инфраструктура, обучение, доверие и добра логистика, следващите карти на Евростат могат да изглеждат различно - и мястото на Югоизточния регион на България вече да не е в тъмносинята „долната лента“, а по-близо до средните или дори по-високи европейски нива.

FAQ: Онлайн пазаруването в ЕС и Югоизточна България